Христа работи с елементи на съвременния танц, акробатика и фолклорни танци.
Христа работи с анатомията на тялото и физическите възможности и ограничения, като отправна точка за своите творения. Тя гледа на танца, като на инструмент за връзка и комуникация между зрителя и изпълнителя. Инструмент, който функционира като медия както за политически, така и за поетични идеи.
Въпреки че фокусът й е върху танцуващото тяло, тя определя работата си като интердисциплинарна, което означава – участието на движещото се тяло, гласа, архитектурното пространство, както и други форми на изкуството като писане и рисуване. В произведения като нейното соло ‘Адаптация’/Adaptation 2020 тя се движи до точката на изтощение със сходни, но винаги изменящи се движения, докато участва и бива произведен като страничен продукт от самото движение.